• Забавно междучасие
  •  3 брой, 2011 г.
Хайдути

 
Кой не знай Чавдар войвода,                  
кой не е слушал за него?                         
Чорбаджия ли изедник,                           
или турските сердари?                             
Овчар ли по планината,                            
или пък клети сюрмаси!                         
Водил бе Чавдар дружина                
тъкмо до двайсет години   
и страшен   беше хайдутин
за чорбаджии и турци;     
 
ала за клети сюрмаси 
крило бе Чавдар войвода! 
Затуй му пее песента 
на Странджа баир гората, 
на Ирин-Пирин тревата;
меден им кавал приглаша 
от Цариграда до Сръбско
и с ясен ми глас жътварка
от Бяло море до Дунав - 
по румелийски полета...
              
 
 


           Обесването на Васил Левски
О, майко моя, родино мила,
защо тъй жално, тъй милно плачеш? 
Гарване, и ти, птицо проклета,
на чий гроб там тъй грозно грачеш? .

Ох, зная, зная, ти плачеш, майко,
затуй, че ти си черна робиня,
затуй, че твоят свещен глас, майко,
е глас без помощ, глас във пустиня.

Плачи! Там близо край град София
стърчи, аз видях, черно бесило,
и твой един син, Българийо,  
виси на него със страшна сила.

Зимата пее свойта зла песен,
вихрове гонят тръни в полето, 
и студ, и мраз, и плач без надежда
навяват на теб скръб на сърцето. 





Радецки 



 

Тих бял Дунав се вълнува, Горд отпреде им застана
весело шуми младият им вожд –
и "Радецки" гордо плува па си дума капитану,
над златни вълни. с гол в ръката нож

Но кога се там съзира - Аз съм български войвода
козлодуйски бряг, момци ми са тез;
в парахода рог изсвирва, ний летиме за свобода,
развя се байряк. кръв да лейме днес.

Млади български юнаци Ний летиме на България
явяват се там, помощ да дадем
на чела им левски знаци, и от тежка тирания
в очите им плам. да я отървем.